Български
Sorah Sad ( The Letter Sad )
Verses Number 88
Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне!
Ала неверниците тънат в надменност и противене.
Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, но вече не бе време за спасение.
И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник.
Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”
وَانطَلَقَ الْمَلَأُ مِنْهُمْ أَنِ امْشُوا وَاصْبِرُوا عَلَى آلِهَتِكُمْ إِنَّ هَذَا لَشَيْءٌ يُرَادُ
↓
↓И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява.
Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица.
أَأُنزِلَ عَلَيْهِ الذِّكْرُ مِن بَيْنِنَا بَلْ هُمْ فِي شَكٍّ مِّن ذِكْرِي بَلْ لَمَّا يَذُوقُوا عَذَابِ
↓
↓Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да, съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.
И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Господ - Всемогъщия, Даряващия?
Или е тяхно владението на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!
Те са някакво там разгромено войнство от съюзници.
Преди тях отричаха и народът на Нух, и адитите, и Фараонът - владетелят на войските,
и народът на Лут, и самудяните, и обитателите на Горичката. Те бяха съюзени.
Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни Моето наказание.
И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка.
И казват: “Господи, ускори нашия дял преди Деня на равносметката!”
[О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд - притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас.
Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и в зори.
И птиците насъбрани - всички му се подчиниха.
И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдростта, и точното отсъждане.
А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?
إِذْ دَخَلُوا عَلَى دَاوُودَ فَفَزِعَ مِنْهُمْ قَالُوا لا تَخَفْ خَصْمَانِ بَغَى بَعْضُنَا عَلَى بَعْضٍ فَاحْكُم بَيْنَنَا بِالْحَقِّ وَلا تُشْطِطْ وَاهْدِنَا إِلَى سَوَاءِ الصِّرَاطِ
↓
↓Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Рекоха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”
إِنَّ هَذَا أَخِي لَهُ تِسْعٌ وَتِسْعُونَ نَعْجَةً وَلِيَ نَعْجَةٌ وَاحِدَةٌ فَقَالَ أَكْفِلْنِيهَا وَعَزَّنِي فِي الْخِطَابِ
↓
↓[Единият рече:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. И рече: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”
قَالَ لَقَدْ ظَلَمَكَ بِسُؤَالِ نَعْجَتِكَ إِلَى نِعَاجِهِ وَإِنَّ كَثِيرًا مِّنْ الْخُلَطَاء لَيَبْغِي بَعْضُهُمْ عَلَى بَعْضٍ إِلاَّ الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَقَلِيلٌ مَّا هُمْ وَظَنَّ دَاوُودُ أَنَّمَا فَتَنَّاهُ فَاسْتَغْفَرَ رَبَّهُ وَخَرَّ رَاكِعًا وَأَنَابَ
↓
↓Рече [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Господ за
И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.
يَا دَاوُودُ إِنَّا جَعَلْنَاكَ خَلِيفَةً فِي الأَرْضِ فَاحْكُم بَيْنَ النَّاسِ بِالْحَقِّ وَلا تَتَّبِعِ الْهَوَى فَيُضِلَّكَ عَن سَبِيلِ اللَّهِ إِنَّ الَّذِينَ يَضِلُّونَ عَن سَبِيلِ اللَّهِ لَهُمْ عَذَابٌ شَدِيدٌ بِمَا نَسُوا يَوْمَ الْحِسَابِ
↓
↓О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята, затова отсъждай между хората с истината и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на рав
وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاءَ وَالأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا بَاطِلاً ذَلِكَ ظَنُّ الَّذِينَ كَفَرُوا فَوَيْلٌ لِّلَّذِينَ كَفَرُوا مِنَ النَّارِ
↓
↓И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!
أَمْ نَجْعَلُ الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ كَالْمُفْسِدِينَ فِي الأَرْضِ أَمْ نَجْعَلُ الْمُتَّقِينَ كَالْفُجَّارِ
↓
↓Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?
كِتَابٌ أَنزَلْنَاهُ إِلَيْكَ مُبَارَكٌ لِّيَدَّبَّرُوا آيَاتِهِ وَلِيَتَذَكَّرَ أُوْلُوا الأَلْبَابِ
↓
↓Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммад] - благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора...
И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.
Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.
И рече: “Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].
Върнете ги при мен!” И започна да сече краката и шиите им.
Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.
قَالَ رَبِّ اغْفِرْ لِي وَهَبْ لِي مُلْكًا لّا يَنبَغِي لِأَحَدٍ مِّنْ بَعْدِي إِنَّكَ أَنتَ الْوَهَّابُ
↓
↓Рече: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”
И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.
И сатаните - едни да строят, други да се гмуркат,
а трети - вързани в окови...
Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно!
И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.
И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: “Сатаната ми причини беда и мъчение.”
[Аллах рече:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”
И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толкова заедно с тях - милост от Нас и поука за разумните хора.
وَخُذْ بِيَدِكَ ضِغْثًا فَاضْرِب بِّهِ وَلا تَحْنَثْ إِنَّا وَجَدْنَاهُ صَابِرًا نِعْمَ الْعَبْدُ إِنَّهُ أَوَّابٌ
↓
↓“И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.
И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб - притежатели на сила и прозорливост!
И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].
И те са при Нас сред добрите избраници.
И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са сред добрите.
Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител -
градините на Адн с разтворени за тях врати.
Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета.
И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.
“Това ви е обещано за Деня на равносметката.
Това е Нашата награда. Няма тя изчерпване.”
Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане -
Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той!
Така е! И нека вкусят това - вряща вода и гной!
И други [мъчения] от същия вид.
“Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав за тях. Те ще горят в Огъня.”
Ще отвърнат: “Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”
Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”
И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?
Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.”
Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.
Кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,
Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”
Кажи: “[Коранът -] това е велико известие,
от което вие се отвръщате.
Нямах знание за най-върховните на небесата [ангели] как спорят.
Разкрива ми се само, че съм явен предупредител.”
Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина.
И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!”
И се поклониха ангелите всички вкупом,
освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.
قَالَ يَا إِبْلِيسُ مَا مَنَعَكَ أَن تَسْجُدَ لِمَا خَلَقْتُ بِيَدَيَّ أَسْتَكْبَرْتَ أَمْ كُنتَ مِنَ الْعَالِينَ
↓
↓Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”
Рече: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”
Рече: “Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.
И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”
Рече: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени!”
Рече: “Ще си сред отсрочените
до определения Ден.”
Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,
освен Твоите предани раби сред тях.”
Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам -
непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.”
Кажи [о, Мухаммад]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”
Това е само Напомняне за световете.
След време ще узнаете вестите в него.